В 4 часа всяка сутрин - 8 ракети
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
31 юли 2022 година
Kharkiv is...
Харкив – това е всяка нощ да лягаш в леглото си и да не знаеш дали ще доживееш до сутринта.
Звучи патетично, само че това е безусловно действителната, даже делничната история на града.
Всяка нощ. Всяка… Срещу Харкив и Харкивската област от Белгород изстрелват големи смъртоносни ракети С-300. През последните дни летят по едно и също време по 8 броя, примерно в 4 сутринта.
Помните ли едно ужасяващо пубертетско придвижване „ Синият кит “ или „ Събуди ме в 4.20 “, където децата ги плашеха и докарваха до самоубийство. Както тогава писаха психолозите, времето не било подбрано случайно. Тогава минава някаква значима фаза от съня. Ако събудиш човек в четири и нещо сутринта, той през целия ден е комплициран, изтощен, безпомощен и лишен от сила.
А когато го събуждаш със супермощни взривове?
Те раздрусват тялото ти с такава ужасяваща осцилация, че няма по какъв начин да не се събудиш. Дори в случай че си взел приспивателно или си изпил много алкохол. Винаги се появява усещането, че гърмежът е някъде напълно наоколо. Децата в прилежащите жилища се разплакват, кучетата и котките беснеят, моята птица стартира гневно да хлопа с крилете си.
Градът се разсънва. От смут.
Най-тежки са първите секунди след гърмежа. Боря се с дивото предпочитание за сън и нуждата да стана и да изляза най-малко в коридора, по-далеч от стъклата.
Вече и дума не става за скривалищата в Харкив. Въздушната паника се задейства по 5-7 пъти на денонощието. Трябва или да живееш в мазето (което на петия месец от войната към момента е непригодно за живеене) или да излизаш в коридора и да се молиш.
Поне в това проклето утринно време, когато обстрелът е 100-процентов.
Познавам няколко души, които в този момент си навиват часовника на 3.45, с цел да се будят от познатата мелодия, а не от гърмежите на гърмежите.
Има няколко Telegram-канала, поддържани от хората, които следят летящите ракети от прозорците на техните блокове.
Ако решиш да станеш авансово, можеш дружно с тях да отброяваш. Това ще наподобява по този начин: „ Внимание, Харкив, първата е изхвърчала! (Секунда.) Втората лети! (Секунда.) Третата!.. Осмата лети! “
Лично на мен това не ми покачва оптимизмът. Аз подрипвам след първия гърмеж, кучето бяга в банята и аз, още сънена, се повличам след него.
Когато и осемте гърмежа отгърмят, първият въпрос, който ти идва на разум, е: „ Какво е улучило? “
И започваш да шариш из мрежата. В телефона ти са десетки Telegram-канали – на твоя двор, на улицата, кварталните, градските, регионалните, формалните и неофициалните.
Разбираемо е, че мястото не се оповестява незабавно, само че съгласно някакви подмятания, фрагменти, пушеци (ако се виждат от твоя прозорец), ти почти се ориентираш къде е.
Това е значимо, тъй като таман в този момент там може да бъде твой приятел, родственик, непосредствен човек. И тогава би трябвало да звъниш, да пишеш, да чакаш отговор, да се мяташ в колата и да бързаш да спасяваш.
Официална информация за разрушенията и жертвите на нощните обстрели дават не по-рано от 10 сутринта.
Започва денят. През деня също нещо гърми, гори и се взривява. Постоянно се включва сирената. Но не редовно, а по друго време и в разнообразни квартали на града. През деня можеш да се успокояваш с думите: „ това са нашите “ или, както споделят военните, „ това са „ изходящите “.
Денят минава обичайно – работата, доброволчеството, проблемите. Сложни въпроси, значими срещи, тревожни диалози.
Настъпва вечерта. Ти лягаш в леглото си и не знаеш ще доживееш ли до сутринта. Коя от тях лети към твоя блок? Първата? Петата? Осмата?
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
31 юли 2022 година
Kharkiv is...
Харкив – това е всяка нощ да лягаш в леглото си и да не знаеш дали ще доживееш до сутринта.
Звучи патетично, само че това е безусловно действителната, даже делничната история на града.
Всяка нощ. Всяка… Срещу Харкив и Харкивската област от Белгород изстрелват големи смъртоносни ракети С-300. През последните дни летят по едно и също време по 8 броя, примерно в 4 сутринта.
Помните ли едно ужасяващо пубертетско придвижване „ Синият кит “ или „ Събуди ме в 4.20 “, където децата ги плашеха и докарваха до самоубийство. Както тогава писаха психолозите, времето не било подбрано случайно. Тогава минава някаква значима фаза от съня. Ако събудиш човек в четири и нещо сутринта, той през целия ден е комплициран, изтощен, безпомощен и лишен от сила.
А когато го събуждаш със супермощни взривове?
Те раздрусват тялото ти с такава ужасяваща осцилация, че няма по какъв начин да не се събудиш. Дори в случай че си взел приспивателно или си изпил много алкохол. Винаги се появява усещането, че гърмежът е някъде напълно наоколо. Децата в прилежащите жилища се разплакват, кучетата и котките беснеят, моята птица стартира гневно да хлопа с крилете си.
Градът се разсънва. От смут.
Най-тежки са първите секунди след гърмежа. Боря се с дивото предпочитание за сън и нуждата да стана и да изляза най-малко в коридора, по-далеч от стъклата.
Вече и дума не става за скривалищата в Харкив. Въздушната паника се задейства по 5-7 пъти на денонощието. Трябва или да живееш в мазето (което на петия месец от войната към момента е непригодно за живеене) или да излизаш в коридора и да се молиш.
Поне в това проклето утринно време, когато обстрелът е 100-процентов.
Познавам няколко души, които в този момент си навиват часовника на 3.45, с цел да се будят от познатата мелодия, а не от гърмежите на гърмежите.
Има няколко Telegram-канала, поддържани от хората, които следят летящите ракети от прозорците на техните блокове.
Ако решиш да станеш авансово, можеш дружно с тях да отброяваш. Това ще наподобява по този начин: „ Внимание, Харкив, първата е изхвърчала! (Секунда.) Втората лети! (Секунда.) Третата!.. Осмата лети! “
Лично на мен това не ми покачва оптимизмът. Аз подрипвам след първия гърмеж, кучето бяга в банята и аз, още сънена, се повличам след него.
Когато и осемте гърмежа отгърмят, първият въпрос, който ти идва на разум, е: „ Какво е улучило? “
И започваш да шариш из мрежата. В телефона ти са десетки Telegram-канали – на твоя двор, на улицата, кварталните, градските, регионалните, формалните и неофициалните.
Разбираемо е, че мястото не се оповестява незабавно, само че съгласно някакви подмятания, фрагменти, пушеци (ако се виждат от твоя прозорец), ти почти се ориентираш къде е.
Това е значимо, тъй като таман в този момент там може да бъде твой приятел, родственик, непосредствен човек. И тогава би трябвало да звъниш, да пишеш, да чакаш отговор, да се мяташ в колата и да бързаш да спасяваш.
Официална информация за разрушенията и жертвите на нощните обстрели дават не по-рано от 10 сутринта.
Започва денят. През деня също нещо гърми, гори и се взривява. Постоянно се включва сирената. Но не редовно, а по друго време и в разнообразни квартали на града. През деня можеш да се успокояваш с думите: „ това са нашите “ или, както споделят военните, „ това са „ изходящите “.
Денят минава обичайно – работата, доброволчеството, проблемите. Сложни въпроси, значими срещи, тревожни диалози.
Настъпва вечерта. Ти лягаш в леглото си и не знаеш ще доживееш ли до сутринта. Коя от тях лети към твоя блок? Първата? Петата? Осмата?
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ